ПАРИЖ , ВЕРСАЙ !!!

ИЗ ЕВРОПА ДО БАРСЕЛОНА И ПАРИЖ - VІІІ ЧАСТ

И така след обяд тръгваме към Париж. Навигацията е настроена и тръпнем в очакване да се изпълни една наша отдавнашна мечта. Наближаваме града и аз възторжено извиках , че виждам върха на Айфеловата кула. Емоционален момент, който обаче продължи кратко..... защото попадаме в задръстване - добре дошли ! Според gps-a сме на 10 км от нея. Няма да ви разказвам колко време пътувахме. Но не се отказахме. Аз бях проучила ,че работното време на кулата е до 01.00 ч и решихме, че ще се качим. Тук е момента да благодаря на един наш приятел, който ни даде координати на местенце за паркинг. Много близо и безплатно/ като никъде другаде в града! / до символа на Париж. Преминахме мерките за сигурност и застанахме на опашката за билети. Вече започна да се стъмнява , осветиха кулата с цветовете на френското знаме - преди няколко дни имаха национален празник, пък и атентата  в Ница беше скоро след това. Но ние си решихме, че е в наша чест. Не искахме да имаме негативни мисли.Купихме си билети за качване до най-високото ниво. Информация за кулата има много из интернет пространството и няма да ви занимавам с факти. Разгледайте с нас .

 Няма друго такова преживяване. Не може да се опише с думи.

 Поглед от долу към върха на кулата.

 Слизайки от Айфеловата кула попадаме в реалността. Няма и помен от това,което съм виждала на картичките. Тревната площ е заета от стотици хора предимно младежи, които пеят,пият, танцуват и за съжаление много  замърсяват.

И тук дупки не липсват и се успокоих всъщност, че и при тях не е идеално. Снимката е направена на не повече от 200 м от кулата по пътя към нашия автомобил.

На кулата седяхме докато я затвориха и вече беше време за нощувка. Попаднахме и на това култово място докато се разхождахме из нощен Париж.

На следващия ден ни чакаха Лувъра и Версай. Тук снимки само отвън пак заради атентата. Пазеха ни войници с автомати - драконовски мерки за сигурност, но май така трябва да бъде. Това е най- големия музей на Франция. Има 380 000 експоната и 35 00 произведения на изкуството.Естествено не може да се види всичко за половин ден. Видяхме най-важното за нас, направихме си по една снимка отпред и нататък по маршрута.

 Парка Тюйлери

 И това е прочутата Шанз`Елизе. Павета, липсващи плочки по тротоара - малко разочароващо за нас.

 Триумфалната арка.

Продължаваме към Версай. Точно по обяд стигаме и се натъкваме на огромна виеща се опашка за да влезем в двореца. Решихме да приложим тактика. Съпруга ми отиде да се огледа какво е положението с билетите ,пък аз застанах да чакам ред, за  да влезем. Добър ход, тъй като се оказа, че трябва да се купят билетите и после чакаш да влезеш и така спестихме половината време.  Много азиатски туристи. Ако ги нямаше , щяхме да сме влезли и разгледали много по-бързо. А чакането е между двете порти , където няма дори тревичка, да не говорим за по-висок храст или дърво. Ето тук много съжалих и се ядосах на себе си , че се подвоумих дали да си купя чадър за сянка от Буранска дантела като бяхме на острова в началото на пътешествието- голяма грешка!!! Ще трябва да я поправя следващия път.

 В големите зали осветлението било приглушено и оскъдно дори, за да не се зацапват с дим  красивите тавани. Така се появила идеята за огледалната зала , където десетки огледала отразявали светлината на няколко свещи.

И така движейки се с общата маса туристи преминахме през двореца. Много разточителство, разкош и красота. Наближаваше края на работното време и трябва да се ориентираме към напускане. Май тия дни ни вървеше да сме последните посетители.
 Тъй като не е възможно всичко да се снима и покаже ви предлагам клипове за по-пълна представа за целия дворцов ансамбъл.
https://www.youtube.com/watch?v=XxIzMr2Ekpo

Предлагам ви и видеоклипа на приятеля , за който споменах по-рано. Там има и координати /за тези,които тепърва ще се отправят на пътешествие/.
https://www.youtube.com/watch?v=hP6pH9cGk4E&feature=youtu.be

 С двореца Версай завършва престоя ни в Париж . За една нощ и един ден - толкова. Останаха още много непосетени забележителности. Но трябва да тръгваме обратно. Да, от тук е пътят към дома.Остава ни да видим Швейцария и Астрия , но повече попътно, отколкото със спиране. За тях в следващия пътепис:
http://mynewtrips.blogspot.bg/2016/09/blog-post_26.html