ЖЕНЕВСКОТО ЕЗЕРО , ЗАМЪКА ШИЙОН,ВЕВЕ, МОНТРЬО , ЮЖЕН ТИРОЛ 

ИЗ ЕВРОПА ДО БАРСЕЛОНА И ПАРИЖ - ІХ ЧАСТ

Франция и Париж са зад нас. Изпълнени сме с впечатления и спомени.Времето не ни стигна да видим всичко, каквото си бяхме набелязали. И този път си обещахме,че ще дойдем отново. Франция като цяло много ни хареса . Париж не толкова. Айфеловата кула за нас си беше неповторимо преживяване и емоция.

Пътуваме към Женева и едноименното езеро.Много красиви пейзажи. 

 Минахме покрай брега на езерото. Посетихме Веве и Монтрьо. Разбира се не пропуснахме да се снимаме с Големия Чарли Чаплин. Много късно прочетохме ,че имало и музей посветен на него в града.

 Всичко им е хубаво на швейцарците, даже и магарешките бодили. Не бях виждала подобно растение.

 Замъка Шато де  Шийон - построен е върху скала на брега на езерото. Представлява комплекс от 25 сгради започвани и завършвани по различно време.От 12-ти век се е ползвал за летен дом на  графовете на Савой, но през  16-ти век е бил превърнат в затвор.

 Часовника и механизма му.

 Снимка от върха на кулата към околния пейзаж. Заслужаваше си катеренето по тесните и стръмни дървени стълби.

Замъка е с удобни паркинги на самия път. В Швейцария за първи път от нашето пътуване не плащахме за паркиране, табела указва колко време можеш да оставиш автомобила си. Не сме го просрочвали, така че не знаем дали има някаква санкция. Остана само да купим обещаните шоколади за домочадието и да тръгнем към последната точка от плана - връх Гросглокнер в австрийските Алпи. 

 Малка почивка по пътя в едно курортно селце за попълване на провизиите.

И отново на път.

 Гросглокнер - да, ама не! В тунела има катастрофа! Чакаме няколко часа да разчистят и отворят пътя. През това  време се заоблачава и започва леко да ръми.

 Пътят е отворен, тунела е преминат, но плановете са провалени. Времето напредва, наближава 20.00 ч , спуска се мъгла и е ясно , че няма да тръгнем към върха. Междувременно влизаме в град Лиенц и ни застига проливен дъжд.

 Изчакваме да спре да вали и се насочваме по табелите към къмпинг в планината.

Утрото е свежо,слънчево и прекрасно. Обаче това е предпоследния ден от нашето пътуване и със съжаление трябва да си тръгнем към дома без да сме отишли на вр. Гросклокнер  да видим мармотите. Няма как , друг път ще е това пътуване.

 На път за България попадаме на този третокласен според картата път. Това е положението, няма дупки, няма свлачища, пътуваш и мечтаеш и у нас да стане така.

Тук завършва нашето 15-дневно пътешествие из Европа. Това,което видяха очите и усети душата никой фотоапарат не може да пресъздаде. Един съвет от нас- стягайте багажа и отидете и вие по нашите места, пък и на други още по-красиви.  Дано ви е било интересно с нас.