РОВАНИЕМИ - ЛАПЛАНДИЯ - НА ГОСТИ НА ДЯДО КОЛЕДА

НА ПЪТ КЪМ ДОБРИЯ СТАРЕЦ
Зад нас е Санкт Петербург . Предстоят ни почти 1000 км през Финландия , за да изпълним детските си мечти- да видим дома на дядо Коледа и да се срещнем с него. Пътуваме на север, знаем че това е един човек ,който работи там, но не искаме да разваляме детската фантазия. Пък и няма нищо лошо човек да пази детето в себе си. Пресичаме почти цялата страна от юг на север.Слабо населена държава. Много езера. Много къмпинги. Явно хората харесват тази почивка.
Докато стигнем ще ви разкажа за Лапландия . Това е едно магично място, пълно с легенди и вярвания за елфи и джуджета, северни елени, красивото северно сияние и незалязващото слънце през лятото.  Тук , в планината Корватунтури на тайно място живее добрият старец заедно със своите елфи. Тук е работилницата за подаръци. Елфите чуват всички деца и възрастни дали слушат и записват всичко в една книга. И точно преди Коледа дядо Коледа чете и решава на кого да занесе подарък. Но преди век едни туристи случайно намерили дома му и разпространили ,че там някъде живее той. Затова добрият Дядо решил да се премести в офис близо до Рованиеми, за да запази тайната на своя дом,  и да приема там всички, които обичат коледната магия. Селцето се намира точно на полярният кръг. Тук има поща и всички, които искат да пишат на дядо Коледа могат да му изпратят писмо и със сигурност ще получат отговор.
Пристигаме в Рованиеми. За наша изненада обаче табели насочващи към селото на дядо Коледа няма. Спираме на един паркинг и се чудехме какво да правим. Не съм очаквала , че няма да можем да го намерим и  си мислех, че явно не е много посещавана дестинацията . То до тук само колеги с кемпери срещнахме, другите туристи явно със самолет пътуват до тук, ама те си имат гид, който да ги заведе в селцето. В един момент си спомних, че като се подготвях с маршрута на картата търсих къде е домът на стареца и беше много наблизо на североизток от Рованиеми. Пуснахме навигацията, за да мога да се ориентирам. Не се излъгах, намерих го. Обаче никога нямаше да си спомня ,че така се казва мястото - Napapiiri !!!! /Напапиири/. Много трудни имена имат в тази държава . Пристигаме , паркираме.

 И разбира се, се отправяме към дома на Дядо Коледа. Оказахме се късметлии с времето, макар че имаше облачета. В момента тук температурата беше +26*С . Ето го и него - домът , който винаги съм се опитвала да си представя по времето, когато нямаше интернет и когато макар и да знаех истината , все си мислех , че той е там някъде и го има - с благата усмивка, с дълга бяла брада и очила със златни рамки! .
Бялата линия , която виждате е означението от къде започва Северния полярен  кръг. Да, преминахме отвъд полярния кръг. Издадоха ни сертификати ☺, тук има музей на коледните традиции, магазини за сувенири, ресторанти, кафета, детски кът и парк.

 

Ето то и моят сертификат , че съм пресякла Полярния кръг.
Насочихме се към входа на дома на Дядо Коледа. Преминахме през пещера с вълшебно проблясващи светлинки. Посрещна ни един елф и ни попита кого търсим. Казахме, че искаме да видим добрия старец и ни поканиха да влезем. Не съм очаквала , че ще се развълнувам така. Гледайки снимката, виждам че и двамата сме много развълнувани. Дядо Коледа ни посрещна усмихнат , покани ни да седнем и ни заразпитва от къде сме, от къде идваме, накъде ще отидем. Бях се подготвила с подарък за него - магнитче с българска шевица,избродирана от мен. На снимката е в дясната му ръка. Имах и писмо с желания, подписа го и ми сложи неговия специален печат. Направихме си снимка за спомен и ни обеща да се видим на Коледа .  Ние го очакваме ☺

Това е нашето писмо, но разбира се желанията са тайни, за да се сбъднат и затова съм закрила текста му. 

На излизане след срещата на детските ни мечти попаднахме направо в магазина за сувенири. Там едни красиви елфи ни обградиха с внимание и обясниха как да си намерим снимките от срещата с Дядо Коледа на неговия сайт.Модерен старец ! На снимката виждате звънчетата , които се продават в магазина. Разбира се си купихме и знаехме, че ще бъде на вратата у дома за празниците. Там е сега звънчето и като отваряме и затваряме звъни и ни напомня за преживените мигове. 

А на сувенира освен звънче има и козина от северен елен . Кожата , на която е образа на Дядо Коледа е също от елен.

  А това са снимки на елфите. Която вратичка на снимката е отворена, значи този елф е тук в момента ☺

От офиса на Дядо Коледа се отправихме към старата арктическа станция. И тук увековечихме посещението си.

Успяхме да наредим пъзела. 

Зад къщата на стареца има парк с атракции. Тук през зимата може да видите много интересни неща, да се разходите с шейна с елени, да видите ферма за елени. Но ние нямахме тази възможност. В момента не работеше никой там, но пък можехме да разгледаме.

И малка почивка за уморените ни крака. Много му е вкусно кафето на Дядо Коледа, да знаете.

Това високо незалязващо слънце ни изигра лоша шега. Докато се разхождахме насам-натам  да купим сувенири, да пием кафе, да видим и юртите  в двора на стареца и пощата затвори!!!! Не разбрахме колко е късно заради белите нощи. А пощата си е действаща. Тук работливите елфи отговарят на всички пристигнали писма. Тук може да изпратите и вашите картички или снимки от дома на Дядо Коледа до избраните от вас хора. Има две пощенски кутии. Едната е обикновена, но червената е тази, която точно на Коледа ще донесе вашето писмо при близките ви. През зимата тук отпред стои шейната на добрия Дядо със северните елени - Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцер и разбира се Рудолф Червения нос. Но тъй като ние бяхме там през лятото , елените си почиваха на воля из горите.

  Явно лятото е време за ремонти . Музея на коледните традиции и Санта парк бяха затворени.

Нашият верен боен другар в пътуванията .

Дядо Коледа, Дядо Мраз, Свети Николай, Крис Крингъл - както и да го наричаме няма значение. Важното е , че в негова чест на Рождество празнуваме , пожелаваме си да ни се сбъднат мечтите, разменяме си подаръци . Дали има Дядо Коледа оставям на вас да решите, но Коледен дух има със сигурност. И той е около нас - да украсим елхата, да приготвим храната и да чакаме любимите ни хора да споделят с нас празника. Около нас витае обич, радост и топлина.
Тук е най-северната точка от нашето пътешествие. От тук започваме прибиране към дома. Видях различни красоти.  Който веднъж е бил по тези ширини, не може да не е харесал това, което е видял. Тук-на север , остана моето сърце. И си пожелавам някога да дойда пак, че да си го взема. Някога...с внуците може би. ☺
А за всички, които харесват моите пътеписи искам да кажа, че им предстои да се запознаят с Швеция. 

ЕСТОНИЯ - ТАЛИН - юни 2017

Навлизайки в Естония ни направи впечатление, че много се строи. Държавата се отличава от другите балтийски републики , вижда се че се правят доста неща по европейски програми.

И тук има много интересни места за посещение, но трябваше да избираме и се спряхме да видим музея на открито - Вабаохумузеум / Eesti vabaohumuuseum /. Музеят е разположен в луксозното предградие на Талин Рока ал Маре в един голям горски парк. Тук има повече от сто сгради от 18-ти и 19-ти век от различни части на страната, които са демонтирани където са били и са монтирани отново тук на това място в автентичния си вид. Интересно е, че по-старите във времето къщи нямат комин, огнището е в средата и пушекът е използван за сушене на зърното, рибата и месото. Къщите са дървени. От по-ново време има и каменни. Музейните работници са настанени в различните къщи , извършват дейност от епохата, която се представя , облечени са така както предците им. Изобщо като разглеждаш музея имаш чувството, че с машина на времето си се върнал назад. Много ни хареса тук. Има нещо общо с нашия Етър, но е много голям и според мен естонците са представили  целия начин на живот на предците си. Но с обясненията до тук, че да не ви омръзнат. Просто разгледайте снимките.

 Като навсякъде  и тук има магазин за сувенири още на входа, плащаш билета и си в магазина.

 Започваме разходката , малко странно , но това е първата сграда , която виждаме и тя се оказа .... тоалетна . Но това е, хората са помислили за всичко. Дори и това не е съвременна сграда да изглежда като кръпка на общия фон.

А тази мила дама плетеше на 5 куки сувенири-ръкавици. Бях много впечатлена от търпението и.Който е плел на 5 куки ръкавици знае за какво говоря. Нейните сувенири са  не повече от 5 см!

 Това, което виждате на снимката е за дете. Майката е слагала детето в отвора и на масичката е нареждала играчките. Така е била спокойна и свободна да си върши домакинската работа и да вижда детето по всяко време.

 А това е къща от началото на миналия век.

 Няма нищо бутафорно. Всичко се използва . Кошерите са действащи, има пчели, вадят мед.

 В килера всичко е на мястото си, зимнината е направена и подредена.

 Жената представя традиционно ръкоделие за Естония. Изработените от нея сувенири могат да се купят на място.

 Парка е толкова голям, че спокойно можеш да се изгубиш из пътечките, които свързват всички къщи и сгради. Добре, че заедно с билета дават и карта на района. Тук се вижда как добре се справям с ориентирането 😊

 А това е изглед от музея към Талин.

 Има си и магазин напълно в духа на епохата.Такъв съм виждала само по филмите.Но този тук си е действащ и можеш да си купиш доста неща. Сладките зад гърба на съпруга ми бяха превъзходни.

 И накрая нещо  интересно . Това е истинска пожарна . Запазена в напълно автентичния си вид.

И на изхода последна снимка с ретро автобуса.

Тук разходката в музея приключи. Талин е един град, изпълнен с много забележителности. Вярно е, че Балтийските републики не са много популярна дестинация у нас, но мисля че само губим от това ние - обичащите да пътуваме.
Бързаме. Както вече ви разказах от тук трябваше да отидем в Санкт Петербург още същия ден, имахме да минем границата и да се настаним в хотела навреме. За Петербург ви написах първия пътепис. Та така вече се подреждат нещата по маршрута - Литва, Латвия, Естония, Русия и от там към Рованиеми и Дядо Коледа. Да, следващата спирка ще бъде при добрия старец. ☺