ЗАМЪКА В РАВАДИНОВО

ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ С ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА / моите родители/

Обещахме и изпълняваме. Моите родители са вече на възраст, която не им позволява да пътуват сами пък и на големи разстояния и решихме да ги разходим до замъка. През лятото горещините ни спряха , но топлия месец октомври даде възможност да отидем до там.И ето ни на път. Били сме тук преди 6 години.Доста още е построено през това време. За мен това място е доста противоречиво.От една страна се възхищавам на мечтата и труда на този човек . Изпълнил е своята детска мечта. Не липсват кичозни детайли /според моето разбиране/. Но все пак си е частен дом ,така им харесва. От друга страна кой знае, ако не бяхме попаднали под османско робство какви ли щяха да са нашите запазени замъци- по-хубави или по-лоши от този в Равадиново или подобни на него. Славата му отдавна е извън пределите на страната ни. Отличен е с първа награда за най-добра световна атракция за 2016г.на международния конкурс "Desing award". Тук можете да прочетете повече за наградите на замъка
 https://lifestyle.bg/bulgaria/sozopol-i-zamakat-v-ravadinovo-poluchiha-prestizhni-nagradi.html
http://www.sozopol.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=8280:2016-06-14-12-20-11&catid=131:2012-06-05-11-24-06

Чудесно е и решението му да го отвори за посещения. На входа ви посреща крал, с когото може да се снимате за спомен. Снимането навсякъде е абсолютно безплатно.
Бях чела, че собственика е подел такава инициатива , всеки който желае да препише няколко реда от " История сланявобългарска " , но за съжаление не можахме. Беше затворена тази зала.
Моите големи деца /родителите ми/ наистина се радваха на видяното и се забавляваха и за нас това беше важното. Пътуването да им донесе положителни емоции.
Разходете се с нас из замъка и ако ви хареса го посетете.Ние като едни истински пътешественици не пропускаме да посетим място, което сме набелязали.

А това са спасените останки от дървената резбована къща на самоукия майстор Рачо Ангелов. Намирала се е в Борисовата градина.

 Избата в замъка.

 И ние като аристократи

БОЗДЖААДА - ТЕНЕДОС

ДИВА КРАСОТА И ТИШИНА

Такаааа, ето че пак има четири почивни дни и сърцето не трае. Дестинация има , багажа е сложен и в края на работното време потегляме към  Тасос. Да, ама не!!! За трети път тръгваме към този остров и за трети път има стачка на фериботите. Как пък улучват все нашите национални празници ,че да стачкуват. Можехме да отидем на друг гръцки курорт на континента, но решихме че няма да си изхарчим парите в тяхната държава. Спешно съвещание с другия член на екипажа и новия маршрут е одобрен. Потегляме към остров Бозджада-Тенедос в Турция.
https://www.google.bg/maps/place/Bozcaada/@39.8171518,25.952763,12z/data=!3m1!4b1!4m5!3m4!1s0x14b01556e6f40e9d:0x34b94ae96bab9c8!8m2!3d39.8205136!4d26.035717
Минаваме границата на ГКПП Лесово бързо и поемаме  към Килитбаир/ Kilitbahir/. Това е едно пристанище на 6 км по-нататък Еджеада. Тук тръгват само сравнително малки фериботи и се ползват основно от местните. Не е много натоварено и реално на всеки 15 мин. тръгва кораб  за Чанаккале. Оттам към следващото пристанище - Геикли /Geyikli/ . Пътя е без забележки.Скоростен го водят. Пътува се по него почти до края. Има отбивка само 26 км до Геикли , но макар и двупосочен няма нищо общо с нашите такива третокласни пътища. Качваме се на ферибота и вече пред нас се вижда силуета на острова.

Стара венецианска крепост ни посреща от ферибота.Островът има само едно едноименно населено място.Около 2500 жители, много малка част от тях гърци. Още от древността тук се отглеждат лозя и се правят вина, прочути и в Турция и по света. Най-известни са винарните Talay  и  Corvus . Сортовете грозде тук са кунтра, каларахма и василаки.
Бяхме прочели това-онова за острова и с изненада научихме,че тук работят и наши сънароднички в малките кокетни хотели и че семейство от Плевен са зъболекари на острова. За съжаление не срещнахме никого от тях. Единствените други българи бяха с един софийски кемпер.
Бозджаада ни посрещна с дъждовно време и студен вятър, но това беше само в началото. Въпреки това тръгнахме на обиколка из острова с колата.

Вечерта като с магическа пръчка облаците се разпръснаха, появиха се хиляди звезди и всичко си дойде на мястото за нашата почивка.
Островът е много красив. Зад всеки завой те посреща залив с малък плаж. Водата кристално бистра и виждаш дъното. Няма тълпи туристи, няма интензивно движение. Пълна почивка в тишина и романтика. Бяхме единствени на плажа почти през целия ден - като робинзоновци се почувствахме. Само морето и ние. Единствения плаж , на който има няколко заведения е Аязма. Има и плаж за сърфисти и гмуркачи - Хаббеле май се казваше.
Градчето е с типична средиземноморска архитектура. Тесни улички, лозниците се вият над нас и прескачат в двора отсреща. Но няма повече да ви отегчавам с подробности, насладете на снимките.

 Ето такова представяне на меню определено не съм виждала никъде другаде. Дърво с менюто.

Има плажове с фин като прах пясък,но има и с камъни - каквото ти душа иска.

 Ето за какво говоря, само ние на плажа. Сутринта си беше хладно, но после времето беше подходящо за къпане, плуване и препичане на слънцето.

 Това е морски таралеж. Сигурно всички сте чували,че там се среща. Повярвайте бодлите са доста твърди, без обувки във водата може да се нарани сериозно човек. Този е уловен от съпруга ми , за да ми го покаже.

 На единия плаж има заседнал кораб.

 Разбира се посетихме и плаж Аязма и се разхладихме с известната турска бира "Ефес".

 А това е плаж Аквариума . Дъното се вижда, но не е никак плитко. Голяма красота.

Няма нищо по-хубаво да изпиеш сутрешното си кафе сред тази красота!

 Един от фаровете на острова.

И всяко хубаво нещо си има край. Оправяме се към пристанището. Няколко снимки на крепостта и градчето от борда на  отпътуващия ферибот.

Искам да кажа, че ако търсите място за почивка недокоснато от съвременната архитектура, шума на дискотеките и ресторантите,то това е вашето място. Дано ви е било интересно с нас.