ИЗ ПЕТЕРБУРГ - НА РАЗХОДКА БЕЗ ЦЕЛ

В този пътепис искам да ви покажа  снимки от нашето пътуване из града, нощната ни разходка, когато се любувахме на белите нощи .

 А това е един любимец в “Петербург - Чижик-Пижик.

Църквата "Спас на кровьи". Хубаво синьо небе ,нали? Само,че вече е почти полунощ! Бяла нощ! Забелязах,че местните си слагат едни специални платна на прозорците,за да ги затъмняват . Явно на тях дневната светлина вече не им е интересна като на нас, те просто трябва да почиват за другия ден.

И снимки от станция на метрото на път за Екатерининския дворец.

На тръгване от Царское село вървейки към автобусната спирка изведнъж видяхме тази табела. Разбира се въобще не се замислихме , веднага тръгнахме към заведението. Там ни посрещна любезна дама-рускиня, която на нашия въпрос има ли някой , който е от България, извика от кухнята нашия сънародник Иван от София. Така се представи, простичко и сърдечно , и много ни се зарадва, защото рядко минавали оттам самостоятелни туристи като нас,а организираните ги превозвали автобуси и не се отбивали при него. 

Заведението не е голямо, по стените макар и малко са сложени картини с пейзажи от България, няколко акцента с автентични престилки  и глинена стомна създават атмосферата тук.

 Бяхме огладнели, признавам. Избрахме си  чечевичный суп , солянка по домашнему и разбира се кавърма. Всичко беше много вкусно. Оттогава червената леща я готвя по рецептата на  Иван , който беше много добър да я сподели с мен. Побъбрихме , поразпитахме го как е там, споделихме как сме тук и дойде време да се разделим. Изпрати ни до улицата и се разделихме като отдавнашни познати. Ако отидете там, тръгнете по улицата,където спират автобусите за Санкт Петербург и няма начин да не видите табелата. Ще останете доволни.

ПЕТЕРХОФ - юни 2017 г.

Може би най-популярния и посещаван дворец в Санкт Петербург е Петерхоф. Тук искам категорично да кажа, че за мен това не е "Руския Версай" , това е нещо много по-красиво от Версай / били сме и там/. Този невероятен ансамбъл от дворци, градини, фонтани и статуи е едно бароково съвършенство, а парка е огромен , тих и спокоен . Дворецът е построен  по повод победата над шведите при Полтава по време на Северната война. Едно върховно техническо постижение е, че налягането на  водите във фонтаните не се постига с помпи. Разликата във височината създава налягането и така се захранват фонтаните. А повярвайте, те съвсем не са малки или пък с малко вода.
Тук отново съм изправена пред дилемата кои снимки да не ви покажа. Всичко е толкова красиво, че изборът ми е много труден.

Вътре в самия дворец снимането е забранено. Жалко . Но пък е повод да се отиде и види на място невероятната красота. Златото се лее отвсякъде .Всички стаи са подредени в една линия и гледат към парка. И както са казвали тогава посетителите-двореца е много хубав, за да се живее в него. И това е самата истина. Петър Велики е предпочитал да живее в двореца Монплезир. 
През Втората световна война и тук е имало доста поражения. Отново първо ще ви покажа снимки от състоянието на комплекса след войната.
Това е сега

А това след войната.

Но и това,което може да се снима и види навън не е никак малко ,или пък безинтересно.

След фонтаните се качихме на ето това влакче и поехме на разходка из Александровския парк. 
Екатерина Велика  управлява Русия 34 години и утвърждава името и на велика сила. Любовта и към природата е повод да се създаде по нейна поръчка един от ландшафтните образци по нейно време, по подобие на английските паркове. Екатерина иска да не се ограничава самата природа , а да се повтаря.  Паркът е разположен недалеч от Големия дворец. Около него има езерца,водопад,дива гора,извити пътеки, мостчета. Най-интересната забележителност в парка е къщичката от брезови кори. Построена от брезови кори и покрита със слама, тя имала седем стаи и овална зала. Отвън изглеждала скромна. Вътре обаче е имало 598 огледала монтирани в стените. Това създавало усещане за необятно пространство. За съжаление наследника на Екатерина Велика - синът и Павел I се опитвал да преправи всичко,построено от майка му . По време на Втората световна война пък през Английското езеро е минавала фронтовата линия и всичко е унищожено. Сега в парка има липова и брезова гора. Но той е бил малка част от всичко останало .  Разгледайте с нас сегашния парк. Той  е хубав, тих, спокоен, зелен и отморяващ. 

Още много интересни места има за гледане и ако трябва да съм честна, един ден не стига в никакъв случай. За финал ще ви покажа от птичи поглед част от тази красота, наречена Дворецът Петерхоф. Снимката съм копирала от тук , тъй като колкото и да искам нямам такава техника, за да правя такива фотографии.

Накрая искам да кажа, че по наше мнение това не е "руския Версай" , а Версай е "френския Петерхоф" . 

Тъй като започнах моите пътеписи за тазгодишното пътешествие не съвсем отначало, а от Санкт Петербург трябва да се поправя. Очаквайте да ви разкажа за Литва, Латвия и Естония, а след това ще отидем при Дядо Коледа в Рованиеми.