ИСТАНБУЛ - ЕГИПЕТСКИЯ ПАЗАР /MISIR CARSISI/, С КОРАБЧЕ ПО БОСФОРА - ПЪТЕШЕСТВИЕ 2018 г

Първата точка от плана е изпълнена и сме готови да се отправим към Египетския пазар или пазара на подправките. Намираме се наблизо за размерите на Истанбул и тръгваме натам. Гледаме навигацията и даже правим планове ако свършим рано разходката из пазара къде другаде да отидем . Да, ама не, както казваше един известен човек. Попадаме в трафика /разбирайте задръстване/ , придвижваме се съвсем бавно. Виждаме пазара, само че няма нито как да излезем от колоната , нито къде да паркираме. Ужасно движение. Шофьорите за всяка маневра / в повечето случаи непозволена/ използват клаксон. Чудо!!! Примирихме се  и пренаредихме плана. Предварително знаехме към кой паркинг ще се отправим. Намира се под известното кафене "Пиер Лоти". От колеги от Кемпер клуба имаме координати и се отправяме натам. Не е толкова бързо и лесно придвижването , но все пак стигаме, намират ни място , паркираме .Не е скъпо , като за Истанбул даже е евтино. Тук семейния съвет реши да се движим с нещо, което да не попада в трафика - метрото или корабче. Наблизо до паркинга видяхме спирка на корабчетата, които се движат по Босфора.Те са нещо като вапоретките във Венеция -имат си спирки и маршрут. Абе градски транспорт. Цената е 5 лири . Първата им спирка е много близо до паркинга. Решаваме да се качим и да отидем до последната спирка. Така ще разгледаме, после на връщане пак с корабче ще слезем на пазара да го разгледаме , и пак с корабче ще се приберем при колата. Този план беше перфектен. Нищо не ни спираше вече. Сега и вие  ще разгледате с нас.

 

 Това е музей, има и влакове , и самолет. Набелязваме го за посещение при следващото идване в Истанбул.

Това е Желязната църква , видяна от морето и строителните дейности,укрепващи брега , за които ви разказах в предния пътепис.

 Това е спирката на корабчето. Много бърз и удобен транспорт за мен. Ако мислите, че с автобуса ще стигнете по-бързо се лъжете. Метро не ползвахме и не мога да изкажа мнение, но пък там не можехме да разглеждаме.

 

Тук  се вижда Двореца Долмабахче. Той е нашата цел за следващия ден. Ще ви разкажа отделно.

Египетския пазар е познат още като Пазара на подправките или Мъсър чарши. Намира се в европейската част на Истанбул , част от комплекса на на Йени джамия. Има версии за произхода на името - едната е ,че подправките идващи от Китай, Индия и Азия са се откарвали първо в Египети , а после са докарвани в Истанбул, а другата е ,че е построен с парите от данъците, идващи от Египет. В пазара може да се влезе от шест порти. тук ще ви покажа снимка на едната главна такава.

 И все пак имаше и подправки. Не си купихме, защото това,което предлагаха го имаше и в Одрин, а там беше планирано пазаруване преди връщане у дома.

Ние бяхме малко разочаровани, от това което видяхме. Очаквахме повече подправки, които да не сме виждали , но вероятно защото вече много пъти сме ходили в Турция нямаше нищо невиждано от нас. На излизане реших да почерпя моето другаре с един сладолед Дондурма. Много вкусен,прави се от козе мляко.Начинът на поднасяне е доста атрактивен и  продавачът като разбра, че ще го снимам доста се постара.

И се отправихме на пешеходна разходка до близките мостове.

Качихме се отново на кораба и се отправихме към паркинга. След кратка почивка планирахме да отидем в кафенето Пиер Лоти. Но за него ще ви разкажа в следващия пътепис.

ИСТАНБУЛ - ЖЕЛЯЗНАТА ЦЪРКВА "СВ.СТЕФАН" - 2018г.

Дойде време и за тазгодишното пътешествие-почивка. Този път сме само в една държава - Турция. Но набелязаните места за посещение са достатъчно, даже имаше и още , които не посетихме, но следващия път както се казва.
Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Пътуваме по магистралата от Одрин. Нямаме стикер , че сме платили пътната такса . Знаем,че на входа на града има офис, където ще си купим такъв. Много е либерален този начин за плащане. Като се качваме на магистрала , системата ни засича и ако всичко е наред светофара на патарината светва зелено, но ако имаш да плащаш  или нямаш стикер въобще светва червено, но въпреки това бариерата се вдига. На изходната патарина отново светва червено и на таблото се изписва сумата,която дължиш. Срока за плащане е една седмица или ако по-рано искаш да преминеш границата там трябва да платиш. Та ние си знаехме, че сме длъжници и разбира се спряхме, закупихме си стикер , девойката каза , че трябва поне 60 лири да внесем, то е нещо като дебитна карта. Трябва да кажа , че с тази сума си платихме таксата от Одрин до Истанбул, преминахме през всички възможни платени места из страната по нашия маршрут , дори и през новото инженерно чудо - тунела Евразия, който също е платен.  Накрая не ни достигнаха само 1,25 лири, които пък внесохме на гише в пощата в Одрин. Стикера  го залепихме на предното стъкло , той си остава там заедно с неизразходената сума за следващо пътуване, ако желаете разбира се. Системата е електронна и няма начин да се скриеш . Навсякъде виждахме мобилни камери точно за тази цел и ако си прескочил седмицата толеранс , която ти дава закона ........ глобата вече е сигурна!
И вече сме готови за първата спирка. А тя е желязната българска църква "Свети Стефан" . В пътеписите ми от това пътуване ще видите повече снимки от друг път, защото просто не може само с думи да се разкаже. Надявам се да ви е интересно.
Тя е единствената действаща и запазена желязна църква в света. Имало е още една, но тя вече не съществува. По време на Руско-турската освободителна война много българи масово напускали Цариград. Там се намирало седалището на Българската екзархия и положението и оставало неизяснено след подписване на Санстефанския договор. Всички знаем историята за разделянето на България от този договор , но така или иначе Екзархията си остава там. Наложило се  да вземат под наем една арменска къща в Ортакьой, която по-късно била закупена.  "Дървената църква" била толкова стара и паянтова ,че се страхували да служат в нея. Със съдействието на българското правителство, което издържало финансово Екзархията било взето решение да се построи нова и представителна църква. Архитектурния конкурс бил спечелен от Ховсеп Азнавур - арменец, английски поданик, живеещ и работещ в Истанбул. Разчистването на старите основи започнало на 10 декември 1890г. и завършило на 02 април 1891 г. За заздравяването на терена,който бил стар насип,били доставени 300 пилота от ливански кедър дълги по 20 м с диаметър 60 см /в момента отново се поставят такива пилоти по брега на Златния рог  и пред църквата в това число, но явно старите са издържали изпита на времето/. Върху така заздравения терен били изградени нови основи от гранит и облицовани с мрамор. По преценка на архитекта само основите били направени от гранит,а самата конструкция трябвало да бъде желязна и разглобяема, за да може при евентуално поддаване на основите да бъде демонтирана и преместена на друго място. Изработката на конструкцията била възложена на фирма от Виена/ същата,която е изработила железните парапети на Лъвов и Орлов мост/. Хилядите елементи били отлети за около две години. Била сглобена пробно в двора на фабриката и привлякла вниманието на виенчани и даже ерцхерцогът Карл Людвиг с двете си дъщери отишъл да я разгледал. После била демонтирана и щателно пакетирана. Отделните елементи са натоварени с влак до Триест и от там с два парахода са пристигнали в Цариград. Сглобяването приключило през 1896г., а през 1897г. подът бил постлан с мрамор. Както знаете тя беше реставрирана отново и отвори врати през 2017г. Че е много красива ще видите от снимките. Но искам да ви разкажа една любопитна подробност за олтара.Той е не само кресив, той е просто великолепен. Тя е единствената църква , в която от двете страни на олтара до Богородица и Христос са изобразени двамата братя Св.Св. Кирил и Методий. Но стига толкова съм ви занимавала. Просто разгледайте снимките, ако ви харесат ,отидете и я вижте на живо - няма да съжалявате.

И така , Истанбул е пред нас.

 Ето тук се виждат светите братя от двете страни на Майка Богородица и Исус Христос.

 Тавана на църквата.

 Слънцето беше се провряло през витража на стената и нарисувало на пода прекрасна "картина".

 Вторият етаж.

 Поглед отгоре.

 Уникална красота само от метал. След реставрацията и ремонта направо блести като диамант на брега на Златния рог. По-късно минахме от там с корабче и изглеждаше великолепно гледана от морето.

 Моят инженер разбира се е впечатлен от сглобките и изпълнението на тази невероятна сграда като проект, замисъл и краен резултат   :)

Това беше първата ни дестинация. В Истанбул има толкова много забележителности, че и там да живееш пак ще има какво да видиш. Ние имахме два дни и план какво да посетим. Следващото място е Египетския пазар или пазара на подправките.