понеделник, 8 август 2016 г.

Бурано, Мурано,Венеция

Из Европа до Барселона и Париж- І -ва част 

Тази година маршрута ни е доста дълъг . Едната дестинация е Барселона. Но до там има много километри и много градове, които си заслужават да се видят. Пътуваме с колата,направена на мини кемпер. Нощувките не са предварително набелязани, просто оставаме където сме стигнали.В това отношение имаме много да ги гоним европейците. По магистралите имат на малки разстояния паркинги,на които можеш да нощуваш-има тоалетни и мивки.Имат и комплекси с ресторанти,магазин,кафене и бензиностанция. Можеш да ползваш баня срещу малка сума. А ако се отбиеш към някое населено място веднага попадаш на табела за къмпинг.
Имаме предварителна информация за пътни такси и винетки, приблизително необходима сума за гориво, пари за ежедневни нужди и....на път.
Венеция-мечтали сме да я видим. Разглеждахме снимки и пътувахме мислено до там. И се случи за пръв път преди 4 години. Бяхме с организирана екскурзия. Всичко разчетено до минута. Успяхме да разгледаме Галерията, Двореца на дожите, църквата Сан Марко - все известни места, но не остана много време за наш си маршрут.Не посетихме островите и си обещахме да се върнем пак. Тогава признавам си повече ме впечатли Флоренция.
Сега понеже пътят ни минаваше покрай Венеция, разбира се нямаше как да я пропуснем. Пристигнахме на Пунта Сабиони, паркирахме колата. Имаше няколко паркинга , ние си избрахме този,който имаше човек на когото да платим - 5 евро за ден. Купихме билетите и се качихме на вапоретката /корабче,изпълняващо ролята на градски автобус/  за остров Бурано. Това е най-цветния остров на Италия. Градчето е рибарско селище още от средновековието. Цветовете на фасадите се определят от общината и всъщност всеки цвят се дава на определена фамилия.Ако тя си продаде къщата, то следва и смяна на цвета.
Легендата гласи,че къщите са боядисвани в ярки цветове,за да могат рибарите отдалеч в морето да си ги разпознават.


Градчето е разположено на няколко малки островчета,които са свързани с дървени мостове.Тук автомобили няма,придвижването е само с лодки.
 Прочутите бурански дантели.







Има няколко вида дантела,която се изработва тук. На снимката се виждат две разновидности.

 Из острова без маршрут.
Църквата "Сан Мартино" с наклонената си кула. Явно не само в Пиза има такава.

Вижте каква беседка само има на покрива зад мен. В горещия ден си представях как там горе подухва ветрец.
И отново на вапоретката този път за остров Мурано

Тези дървени стълбове маркират трасетата за движение на вапоретките , нещо като автобусен маршрут. На тях са нанесени номерата на линиите. А през нощта светят .



 Всъщност очаквахме да видим много работилнички и демонстрации на изработка на стъклените сувенири. Не видяхме. Имаше само няколко отворени магазина.Като че ли във Венеция има по-голямо предлагане на муранско стъкло.Там на всяка витрина можеш да ги видиш.

Тези изделия са всъщност миниатюрни,не повече от 10 см ,но са направени с такова съвършенство,че чак не можеш да си обясниш как е възможно.
Фарът на острова.
Очаквайки вапоретката си мечтаехме за салона с климатика.Беше голяма горещина.Повечето магазини не работеха вероятно по тази причина.

Във Венеция пристигнахме в късния следобед и понеже бяхме виждали известните места се разходихме с корабче обикаляйки я. Разбира се , не пропуснахме да ги посетим пак и да си направим снимки, да поседим на канала и да гледаме преминаващите гондоли.








Насладихме се на града на смрачаване,когато тълпите туристи вече бяха отплавали. Видяхме го с други очи,сякаш за първи път. Венеция е прекрасна , поне за нас.




  


                                      











 На път за Пунта Сабиони.
Венеция е зад нас за втори път.Обещахме си, че ще дойдем отново.Следващия пътепис,можете да прочетете тук: http://mynewtrips.blogspot.bg/2016/08/blog-post_9.html






Няма коментари:

Публикуване на коментар