ЛИТВА

Пътуваме на север. Крайна точка -домът на дядо Коледа в Рованиеми и заобикаляйки Ботническия залив в северната част на Балтийско море през Швеция, Дания, Германия,Полша, Словакия,Унгария и Сърбия да се приберем у дома. На път за Санкт Петербург пътуваме през Балтийските републики . Видяхме интересни места. Решихме да минем през Румъния,Словакия и Полша. За тях ще ви разкажа в края на пътуването ни.
Пътуваме по източната част на Полша , през Люблин към Сувалки. Пътят е различен за нашите представи - двулентов, двупосочен. Максимална скорост 90 км. Камери има доста начесто, така че ако решиш да хитруваш в участък без камери не е за препоръчване, защото при засичане изчисляват средната скорост и ако си понастъпил газта веднага се разбира и на следващото населено място те чака полицията.  Ние не допуснахме такава грешка и пътувахме любувайки се на природата. А тя е различна, някои ще кажат даже еднообразна. Ами може и така да е, има  само иглолистни и брезови дървета. Но тук се срещнахме с друг вид красота.Хареса ни.

 Тук се вижда пътя-двулентов, двупосочен.

 Това, което виждате на снимката вдясно е вело и пешеходна алея.

Наближаваме Тракай и решихме ,че трябва и да спрем да купим зеленчуци и хляб.  И тогава в небето над нас видяхме това на снимката. Знаехме,че е от самолети, но го приехме като добър знак за нашето пътешествие.

Първата спирка в Литва е Замъка Тракай намиращ се в едноименното градче. Градът е разположен върху три езера.Въобще никога не можех да си представя колко езера имаше да видим от тук нататък.
Ние нощувахме в нашия мини кемпер на брега на езерото близо до замъка. Ако се чудите дали има комари - да , комари има !!! Предвидили сме това обстоятелство и се пръскаме предпазно.
Тракай е курортен и исторически град с около 5000 души население. Най-забележителната атракция тук е островния замък. Снимката е от тук .

Сега замъка е музей. Но за наше съжаление беше затворен. Разходихме се из града. Много интересни лилии, за първи път виждах такива стърчащи цветове.

В тази част на света елените са на особена почит. Хареса ми идеята .

Направи ни впечатление, че от Полша насам в населените места имаше много такива дървени къщи.

Планът за деня беше да видим Вилнюс и Хълма на кръстовете, както и да продължим напред. А ние трябваше да бързаме. Имахме резервация за хотел в Санкт Петербург и времето ни притискаше.
Поехме към Вилнюс. Градът е уникален , смесица от модерни сгради,класицизъм,барок и готика. За малкото време решихме да се отправим към Стария град на Вилнюс и да отидем до Портата на зората. Тя е единствената оцеляла от деветте градски порти,които са съществували като част от стените на града. През 1671 г. кармелитските монаси изградили параклис във вътрешността на портата, за да пазят там някои от свещените образи на града и сред тях и Мадоната от портата на зората. Влиза се през странична врата по тесни стълби. Вътре заварихме вярващи на колене,потънали в молитва. И тук не разрешиха да снимаме. Но в интернет пространството има снимки на Мадоната и аз с удоволствие ви я показвам. Входът е безплатен.

Портата на зората от другата страна 

Разходихме се из града, но понеже беше ранна утрин освен кафенетата, нищо друго не беше отворено. Седнахме в едно от тях на площада в Стария град и с удоволствие започнахме деня с чаша ароматно кафе.Ръмеше дъжд и уютното топло кафене ни стопли и зареди с енергия , за да продължим с усмивка въпреки мрачното време.

Продължихме към Свещения хълм на кръстовете. Той се намира северно от гр. Шауляй /Сиаулай, Шяуляй - не знам кое име е правилно, но всички еднакво трудни за произнасяне/.
Това за нас се оказа едно мистериозно място, което в мрачния и дъждовен ден отдалеч ни изглеждаше като гробище, но не е така. Никой не знае кога точно е поставен тук първия кръст. Според легендата на това място е имало манастир, той потънал под земята и хората забравили за него. След време дъщерята на местен селянин се разболяла. Никакво лечение не и помогнало и бащата решил да постави кръст на мястото на манастира. След няколко дни момичето оздравяло.И тръгнала мълвата за чудодейната сила на хълма. Постепенно всичко наоколо се покрило с кръстове, като символ на здраве и щастие. По време на съветската власт са правени опити да се заличи това място. С булдозери са изривани разпятията. Тогава са унищожени много ценни екземпляри . 52 от кръстовете са вписани в  регистър за културните ценности на Литва. Тук е идвал и папа Йоан-Павел II. Негова статуя ви посреща в центъра на площадчето заобиколено от кръстовете. Ние подготвени за това място също си носехме кръстче от България. Оставих го с пожелание за късмет и щастие за цялото ни семейство.

От тук продължаваме за гр. Рига в другата балтийска република - Латвия. Надявам се да ви е интересно и да прочетете и следващия пътепис.