четвъртък, 12 октомври 2017 г.

САНКТ ПЕТЕРБУРГ - юни 2017 г.

НАРИЧАТ ГРАДА СЕВЕРНАТА ВЕНЕЦИЯ

Тази година пътешестваме на север. Главна цел е Санкт Петербург. За малкото време ,с което разполагаме трябва минем доста километри. Ще започна пътеписите с този град, макар че преди него минахме и през други интересни места, за които ще разкажа по-късно. Визите са готови от два месеца, смятаме че всички документални подробности сме ги преминали и бързо ще стигнем до там, но не.... В Русия влизаме през Нарва . Навигацията ни закарва долу-горе пред границата, която е  като че ли в центъра на града. След кратко обикаляне заставаме на опашка от автомобили и чакаме на светлинно табло да светне надпис , че можем да влезем зад подвижната врата на оградата. Да, ама не. Заставаме пред вратата и тя не се отваря доста време. Идва униформен младеж и ни обяснява, че трябва да отидем да се наредим на опашка, където ще ни проверят документите , ще ни дадат номерче и с него ще се върнем пак пред вратата.  Добре че го знам руския, че ако трябваше на английски да се разберем с офицера, голям смях щеше да падне и нямаше да минем границата доста време. Само че , тази опашка се намира в другия край на града. Там отиваш, даваш документите на автомобила и на собственика на автомобила , плащаш едни 4.50 евро и заставаш срещу един голям екран, където като напишат номера на колата , отиваш до гишето, за да ти дадат един номерче колкото касов бон и ти казват,че имаш 15 мин. да стигнеш до границата !!!!!!/през трафика на града в чак пик/ . С този номер вече се нареждаш на онази опашка. Заветната врата се отваря и ние обнадеждени тръпнем да преминем нататък и да видим най-после Петербург. Няма да ви отегчавам с подробности, но по-големи формалности и попълване на разни хартийки с информация , която я има и в талона на автомобила и в паспортите ни не бяхме преживявали. След повече от час най-после тръгваме , за да стигнем до мечтания град. Повече няма да ви досаждам с перипетии, ще разказвам, къде с думи,къде със снимки. Нашият хотел е в централната част на града, на 15 мин.пеш от Ермитажа. Колкото добре, толкова и не. За да стигнем и да се настаним трябва да преминем целия град в 19.30 ч !!! Намираме хотела и след кратка почивка тръгваме из града на разходка, ей така без посока. Белите нощи вече са започнали и за нас беше изключително преживяване да се разходим в полунощ из града.

На другия ден започваме обиколката с Ермитажа. То е изписано толкова много за него, че едва ли някой не знае за какво говоря , но аз ще ви разкажа някои любопитни факти, които ме заинтригуваха. А после ще ви покажа какво успяхме да заснемем , което е хилядна част от експозицията на музея.
Ермитажа е дворец с много нововъведения, тук е първия водопровод в града, първата отоплителна система, първия механизъм наподобяващ асансьор .Тук са използвани първите съвременни телефони и телеграф . Личните библиотеки на Волтер и Дидро са купени от Екатерина Велика и са част от музея. Двореца съчетава едновременно и колекция на произведения на изкуството и резиденция на руските императори. Тук е най-голямата колекция от френско изкуство извън Лувъра. Има платна на Рембранд - също най-голяма сбирка извън пределите на Холандия.



























 Във всяка зала шарките на пода са различни




















Площада пред Ермитажа сниман от едии от прозорците му.
 Какви гоблени само - красота!


 Мислех си,че дамските принадлежности за маникюр са съвременно откритие, но се оказа че не съм права.







Това са стълбите , през които революционерите са влезли в двореца и са го превзели през 1917 г. Горе има паметна плоча.

Ето я и нея.
И ние пред тях.



След Ермитажа решихме да се разходим с кораб по каналите на града.
Петър І е искал жителите на града да се придвижват основно с лодки. Градът е проектиран така, че сградите да се виждат най-добре от реките и каналите. Всяка сграда има своята история. В корабчето има озвучителна система и навсякъде аудиогид-а се чува без проблем. Не бях в състояние да запомня имената на десетките реки,канали,острови и мостове в града / само за сведение - на Нева има 308 моста!!!/. Някои от тях са толкова ниски, че се налагаше да се наведем доста, за да не си ударим главите , преминавайки под тях .

 Тук се наведохме, нямаше как , иначе щяхме да се ударим в моста.




















Съгласна съм,че това е северната Венеция, но тази е голямата , пищно разпръсната на големи
пространства , построена с разточителство и разкош, без да се пести от нищо, за да се получи едно великолепие. За днес толкова, да не ви омръзне,  защото и без това има още много и снимки и места , за които ще ви разкажа. Следващата дестинация е Екатеринския дворец в Царское село.

Няма коментари:

Публикуване на коментар